Подробни бележки за Tales of Xi'an
Подробни бележки за Tales of Xi'an
Blog Article
На дълбоко прозира майсторски предадения урок на Елин Пелин към нас като хора. Редно е да постъпваме с уважение към природата. Авторът поставя и въпроса дали грубата намеса е оправдана.
Новини Новини от Днес Студио Актуално Актуално коментира Гледна точка Интервю Цитати Добрите новини България Политика Общество Образование Здравеопазване Закон и Крими Актуално в общините Мнения Бизнес Икономика Финанси Създатели на бъдеще Компании Свят Европа Америка Азия Африка Австралия и Нова Зеландия Наука Космос Технологии Климат Интересно Живот и стил Градски тренд Запазено място Тяло и баланс Пътешествия Култура Музика Кино Сцена Арт Книги Лица Лайфстайл Шоубизнес Любопитно Здраве Хороскоп Рецепти Градинарство Авто Спорт Футбол България Футбол свят Тенис Баскетбол Волейбол Още спорт Затваряне
Игуменът остава глух за болезнените молитви на вярващата. Жената поставя своя дар – “игличка със синя топчица”. Възмутен от неспазения обичай – да не се влиза в църквата преди биенето на камбаните – гони мирянката и изхвърля на земята иглата. В резултат на своето коравосърдечие, камбаната не издава нито звук. Игуменът рухва на земята. Трескаво търси причината за това знамение. Прозира сторения грях и трескаво търси иглата. В мига, в който я забожда обратно, става чудо. Камбанният звън пронизва тягостната тишина без човешка намеса.
Двамата си казаха по едно “наздраве” и продължиха да си пият.
Ние не бяхме сами в кръчмата. В единия й ъгъл, навътре, седяха мълчаливо двама други пътници. Те бяха пешаци, както личеше по пътнишките им тояги, и небългари, както се виждаше по облеклото им. Единият, с твърде космато и почерняло от слънцето лице, с див и блестящ поглед, беше в късо извехтяло зелено сетре, с жилетка и панталони окъсани и с някаква си оваляна кърпа, увита около шията вместо вратовръзка.
Това е един от най-известните кратки разкази на Елин Пелин. Историята се развива около разговора между селски доктор и млад циганин, които имат по една мечта – единият иска по света да няма болести и бедни хора, а другият иска да спечели любовта на млада девойка.
Важно е човек да вярва в мечтите си въпреки трудния живот, който живее. Те са тези, които носят надеждата за по-добър свят.
— Господин К. — извиках високо и почти в негодувание към домакина, — моля ви, срамота е това шушукане, ??????? ?? ???? запознайте ме и мене с българския герой и апостол Левски!…
Един от тях, познатия Али чауш — чернокож, брадат, с грубо и подпухнало лице турчин — улови чаршията — днес Търговска улица, — проби си път през шумния върволяк, който гъмжеше из тясната, с притиснати и ниски редове от бакалници и дюкяни улица, като се вгледваше внимателно в някои лица.
Този разговор между двамата заптии се отнасяше за Василя Левски, когото търсеха да уловят.
— Та ние се веке познаваме от старо време — обади се същият весело, като приближаваше към мене.
Докато студентът в Духовната академия се прибира у дома, студът го застига изведнъж и започва да духа силен вятър. Той е в мрачно настроение и си представя как ли е духал същият този пронизващ вятър по времето на Рюрик и Петър Велики. Това са хиляда години, през които нищо не се е променило и все още изобилзват същите бедност, тлен и невежество.
Естествено, говорихме си, че няма как да сме заедно, съгласихме се веднага, но пък се разбрахме, че може да поддържаме контакт и в някакъв момент пак да се видим. В крайна сметка като си тръгнах малко се поразсъхнаха нещата. Писахме си няколко пъти в началото, после по Коледа и малко изглеждаше, че каквото било – било, но ми се искаше пак да се видим и към началото на април беше започнало да ми става едно пролетно, та реших пак да ѝ пиша. Хич не се дърпа, сложното беше как да се видим – ако отида там – с какъв претекст, а и оня Митко и той ще е там – твърдо не става.
В хода на този (много) кратък разказ студентът претърпява невероятна трансформация. Четенето на Евангелието и църковните книги е скучно за него.